РОМАНС УХОДЯЩИЙ ОСЕНИ

РОМАНС

Автор :Олга Мальцева-Арзиани  

Мокрой снежинкой растает слеза,
Ветер гуляет за парком старинным.
Я не забуду Ваши глаза,
Эти глаза средь ресниц Ваших длинных.

Осень уходит, теряют наряд
Празднично убранные георгины.
Я нашей встрече, кажется, рад...
Вижу глаза средь ресниц Ваших длинных.

Припорошило первым снежком,
Скрыло из листьев опавших картины.
Тихо по парку мы бродим вдвоем,
Плачут глаза средь ресниц Ваших длинных.

Я бы остался в осенних мечтах,
В старой беседке шептал Ваше имя...
Но Вы ушли… Лишь являются в снах
Ваши глаза средь ресниц Ваших длинных...

РОМАНС ЗА ОТИВАЩАТА СИ ЕСЕН
 
Литературен превод: ГЕНКА БОГДАНОВА
 
Като мокри снежинки се стичат сълзите.  
Вятърът в парка старинен тъжен се скита.
Нима бих могъл  аз да за бра вя очите,          
Под дългите  Ваши   мокри  ресници скрити?

Есента си отива, без  свойта премяна.                    
От цветовете красиви – спомен остана.       
Вижте я, тя за сбогом ни маха отсреща,     
и зная, че се радва на нашата среща…       

Аз виждам в очите, под ресниците скрити,
прашецът на първите снежинки прелита.     
Снежецът пейзажа с жълтите листи скрива 
А ние бродим в парка със Вас мълчаливо.   

Тихо падат листа – безкрили, мъртви   птици…      
Сълзи  капят под дългите Ваши ресници  
Бих стоял заслушан в  мечтите си есенни            
тихо нашепващ  Вашето име унесен.  
                       
                                                                             
Тръгнахте Вие като отлитаща  птица.    
А очите под  дългите Ваши ресници,                                
вече само в съня си тревожен сънувам .   
До сетният ден за Вас с тъга ще бленувам .