ТВОЯ СЛЕЗА МЕНЯ СМУТИЛА

Константин Случевский
* * *

Твоя слеза меня смутила...
Но я, клянусь, не виноват!
Страшна условий жизни сила,
Стеной обычаи стоят.

Совсем не в силу убежденья,
А в силу нравов, иногда
Всплывают грустные явленья,
И люди гибнут без следа,

И ужасающая драма
Родится в треске фраз и слов
Несуществующего срама
И намалеванных оков.


Поетический перевод: Генка Богданова

Смути ме твоята сълза…
Но, че съм невинен се кълна!
Животът ни — тежка съдба,
а обичаите  ни -  стена


И не във убеждения,
а в силата на нрави вредни,
изплуват тъжните явления,
хора губят се безследно.


И драмата ужасна, знам,
заражда се в словата гръмки
в несъществуващия срам,
и в дрънкащи окови звънки.